автор: roni_16_f_sf

Останах сама, сама със сърцето си. То се умори да бяга, да те гони, да те поучава, да поправя всичко сторено.
Ти вече забрави началото и всичко вложено през времето.Друг си, вече не ти трябвам. Скърши крилите на любовта без дори да се замислиш.Знаеш, че едно сърце винаги ще тупти за теб и винаги можеш да се върнеш при него. Лесно е, нали? Винаги има кой да отвори вратите за теб! Сега всичко друго е по-интересно, по-важно. Губиш най-ценните неща пред очите си, а дори не ти пука. Живей сега дете мое, живей, но по-бързо, защото няма време. Ще загубиш всичко! Израствай не с импулса, който не спира да те води, а с „учителят”- ЖИВОТЪТ. И дано успееш да осазнаеш всичко навреме, за да не останеш сам със самотното си сърце! Лети ангелче, но не по розавите памучета от седмото небе!Лети и дано се завърнеш отново!