той седеше гол и пиян в стаята една лятна
нощ и прокарваше острието на ножа
под ноктите си, усмихваше се и си мислеше
за всички писма които беше получил
и които твърдяха, че
начинът, по който беше живял и го беше
описал -
им е помогнал да продължат когато
всичко е изглеждало
съвсем
безнадеждно.
той остави острието на масата и го
бутна с пръст
и то се завъртя
в кръг проблясвайки на светлината.
кой по дяволите ще спаси
мен? си мислеше
той.
когато ножът спря да се върти
отговорът дойде:
трябва да се
спасиш сам.
все още с усмивка:
а: той запали
цигара
б: си наля
ново
питие
в: завъртя острието
още
веднъж.