автор: strega

стига с тези кокичета
нарисувай ми анемонии
и корали
да ми стане мастилено ниско
небето от грешности
да не виждам нощта
клекнала върху кожата на пантерите
да не търся спасение
следвайки млечния път
или линиите на самолетите
стига с тези кокичета
нищо бяло не искам
и нищо синьо
няма синьо по ирисите ми
и снегът се е свършил
този свят е глухарчесто душен
недоизказан
изчегъртай от пода луната
и перата от гъски
и очите на гъските…
и очите на мама…
по следите от кръв
ще гадая каква е развръзката
утре…
отново ще можеш да нарисуваш кокичета-
девет червени за мен
девет бели за мама