I
Знам, понякога
част от мен се отделя в съня,
слиза в двора и гледа гората,
слуша совата, нощта предизвиква.
II
Има нощи, които
превръщат цветята във вълци -
вият, тракат със зъби,
облакът луната изпива.
Нечии стъпки пресичат
тишината на стаите,
слизат по витите стълби,
в коридорите дълги отекват.
III
Преминаваш на пръсти в съня,
прекосяваш оброчището.
Вълкът се откъсва напред,
погва сенките дълги,
над свещта се надвесва.
Лисици са сенките -
мъдро отстъпват.
Вълкът сред долмените броди,
в Корана на тъмните чувства наднича.
IV
По-дълбоко в нощта!
В съвършения полюс на мрака
спряло времето, своите спомени пише.
Изпод тъмните пластове
праисторически сняг
гледа в теб непозната енергия, диша.
V
Ставам в мътното езерно утро,
изтръпвам на хладния въздух.
Одеало намятам,
прекрачвам на къщата прага.
Мокри росата нозете ми,
мъгла над тръстиките слиза.
Някой рано излязъл е с лодка -
чух от веслото му плисък...