автор: perko

Вас не ви е еня, но имам епизод.
стреляха по мене с пушките си взвод
Защо бе туй отгоре на моята глава?
Не ми се говори, вече за това!

Едва не ме спасиха, но „Разстрел!”
заповядал някакъв мискин
и взводът превъзходно се отчел,
но не стрелял момък там един.

Как се случи този трик, каква е таз съдба!
Не успях веднъж език жив да доведа
И комисарят, гаден тип, педал и буквоед
без много да му мисли дип, взе ме на отчет.

Той сши ми дело, макар и без вина,
материал успя да довлече
и кво можеш да направиш, брат - война
добре че там не стреля туй момче.

За миг увиснах в пропаст. Чух остро „Огън бий!”
и с залпа взех си пропуск за рая може би...
Но чувам: „Жив!, в тъмата. Носете го назад!
Два пъти до стената – не разрешават брат!”

А докторът след туй цъкА с език
куршумите броейки с келпеден
а аз в несвяст „беседвах” с тоз кашик
дето не посмя да стреля в мен.

Аз раните с несрета лизах като пес,
но във лазарета любимец бях сербез
Обичаха ме здраво всичките сестри
Ей, недоубития, бе! Браво! От инжекция се скри!

Мойте хора бяха под Берлин.
И аз глюкоза пращах всеки ден
сладко да му е! „Кой бе?” „-Моя син
този, който не гърмя по мен”.

Бе с мен съдбата строга, но не прегънах крак
разминах се със Бога и в строя влязох пак
Прие ме старшината. Воювай, каза брат!
А, че туй ти е съдбата – не съм ти виноват!

Аз бих се радвал също може би
ако не бях разбрал от него че...
И сякаш немски снайпер мен уби,
убивайки онуй добро момче.