автор: scenaristbg

Няколкото неща, които ме привлякоха като джазмен бяха майка ми, баща ми и радиото, което те слушаха. По-късно, занимавайки се с музика преоткрих джаза, но в ъпреки че съм го преоткривал много пъти, за мен той си остава музика на доброто ми настроение.
Там, където се родих, джазът се считаше за много интелектуална музика, много изскана. Естествено, мого малко хора слушаха джаз.
Когато в училище ми задаваха въпроси в стила на " Каква музика слушаш? " им отговарях джаз. Това доведе до социалната ми изолация в ранна детска възраст.
Някои от по-големите деца ме закачаха след училище и ме замерваха с пиратски дискове на рапъри, метъли, пънкове, крещейки - " Малко истинска музика и за теб, тъпо джазменче". Никога нямах успех по купоните, защото музиката там беше толкова немелодична, толкова груба, че не можех да танцувам.
Жалко е, защото джазът наистина ми харесваше.
След Революцията музиката беше интересно явление. Основно се пееха песни-възхвала на националните герои, народни песни или пък не се пееше нищо.
Джазът за мен си оставаше моята революция пред обществото, моята музика. Приятелите ми слушаха каквото слушаха и останалите. Не ги виня, аз бях пример за човек без позиции.
А позициите ми трябваха, за да се издигна след революцията. Нямаше начин - единственото нещо, което ми беше останало бе моята китара.
Започнах да обикалям клубовете, пеейки и свирейки класики в жанра - Дейв Брубек, Дизи Джилеспи, Луис, Теолониъс Монк... Беше алтернатива да изкарвам парите си, по-добре отколкото да лепя плакати.
Една вечер в клуба нахлу полиция, аз и петимата посетители бяхме арестувани.
На разпита ни питаха неща от типа на:
-Знаете ли откъде идва джазът?
-Знаете ли какво е причинил джазът?
-Не знаете ли, че джазът вреди на мнението?
По- определение джазът е дисхармонична музика, това беше и един от основните им доводи.
- В хармоничната държава няма място за нищо дисхармонично.
Отнеха ми разрешението, взеха ми парите, пребиха ме от бой и ме върнаха на улицата. Не ми беше трудно да позная в лицата на полицаите бивши мои съученици.
Този случай беше показателен за Революцията.
Затова реших аз да направя своя. Реших да събера в дома сивсеки, който някога съм познавал и да ги накарам да чуят джаз. И това беше моят стимулант, това повдигаше настроението ми.
С неимоверни усилия събрах телефони, връзки, стари познанства. Уговорката беше направена.
Петък, 21 ч., Краткото концертче "Джаз за добро настроение". Половината на една четвърт от поканените дойдоха. Останаха около половин час- нямаше храна, алкохол се намираше трудно. Всички изглеждаха намусени на излизане.

Не се и опитвах да ги спра,бях в твърде добро настроение.