Държах те тихо в ръцете си,
да те стопля, да те разтопя
като снега
притиснах те към кожата си..
през теб погледнах,но в теб да видя
не успях.
Пръстите ми преоткриваха отново
десетте причини да не искам теб,
докоснах с длан студените си устни
дъхът ми се превръщаше във лед
Тих поглед, тиха утринна раздяла,
зората снежна бузи зачерви..
Ти тръгваш все към светлите лъчи,
а аз завинаги със тази нощ оставам.