Ритъмът на пералнята се ускоряваше всяка вечер. А започна като бръмчене. Центрофугата издаваше лек шум, не особено дразнещ. Този шум се превърна в мое вдъхновение.
С приятелката ми живеехме в този апартамент известно време, после тя ме напусна и аз останах сам с пералнята. И нейната центрофуга.
БРЪЪЪЪМ- БР-БР-Б-Р-БР-БРБ-РБР-БР-ЪММммм. Всяка вечер. Свиря на китара от единадесетгодишен. Не се занимавах професионално с китара, но беше сред страстите ми - страхотен инструмент, с който можев да се направи всичко.
Една нощ се събудих от някакво странно бръмчене. БРЪЪЪЪМ- БР-БР-Б-Р-БР-БРБ-РБР-БР-ЪММммм. Пералнята.
-Какво става?
-Нищо заспивай.
На другата вечер се прибрахме. Докато махах панталона си, тя ми каза:
- Откога не си ми свирил?
Погледна ме със замечтан поглед. Не можех да откажа.
- Само да сложа прането и идвам - каза тя.
Извадих китарата от калъфа. Прокарах пръсти по струните й, не беше много разстроена. Ударих два акорда, тя влезе. Започнах с любимите си " Очи черные", преминах към Бийтълс. Една-две стари рокаджийски песни... И когато стигнах до "Stairway to heaven" започна бръмченето. Естествено, то нямаше връзка с ритъма. Тя ме погедна с жална усмивка. А това бръмчене не беше никак
беззвучно, сякаш имаше ритъм. Започнах да удрям ритмично акорди, получи се добре.
-Изморен си, стига за тази вечер.
В очите й можех да прочета лека насмешка, но от малък нямах интерес към книгите.
На другата вечер този звук ме събуди. Оптиах ссе да заспя, но естествено не можех. Извадих китарата си и започнах - Ла/Си, Ла/си...
-Какво правиш?
Нямах отговор, измърморих едно "нищо" и си легнах.
...
Нима е нужно да ви разказвам повече? Тази пералня доведе до моята лудост. Този ритъм ме влудяваше, всяка нощ отивах в кухнята и започвах да дрънкам акордите. Това доведе до няколко караници с приятелката ми, нашата раздяла. Нека не ви звучи невероятно, тя отдавна си търсеше повод.
Започнах ден и нощ да свиря с пералня, вместо с метроном. И се чувствах щастлив. Докато пералнята не даде на късо(приятелката ми переше обикновено, аз не се оправям с тези неща) и вече не бръмчеше. Оправих си отношенията с много хора,работата ми потръгна...
Приятелката ми ми липсваше, както можете да се досетите.