автор: Laska

Гневно си, море,
под натежалото
от ледени звезди небе.
Бучиш
и вятърът уплашен
сред настръхналите тръни
в безмълвие се свлича...
Блъскаш разгневено
по студените скали.
Глухо, яростно
въздишаш.

А в мен беззвучно е
и пусто...
Искам
в прегръдката си
да ме приютиш
и
да се успокоиш.