сънят, който си тръгва
от гърлото ми
(сякаш никога не съм сънувал)
с достатъчно мигли в шепите
и звънчета в очите
не ме прави вълшебник
а исках
да ти купя коледна играчка
да гледам как се протягаш
до върха и оттатък
към детето, което
си тръгва от погледа ми
(сякаш никога не съм обичал)
с достатъчно въпроси
на върха и оттатък
където съм истински
розов памук
под езика
на празника