Връстниците ми са
ентусиазирани-семейни.
Изглеждат стари,
изглеждат ми незрели,
изглеждат
някак
по-така ...
Говорят за деца.
Говорят за разводи.
Говорят за пари.
Говорят за наследства.
/ Освен ако не мълчат угнетено /.
Ала никой не говори
за сладкия дъх на липите
край булеварда
по залез слънце.
Вдишвам
си
го
сам.
Прекрасен е.