автор: storadin

Имало едно време един облак. Той бил от онези тъмните облаци, които хората като ги видят и си казват: “Мамка му! Ще има буря.” Но този облак не обичал бурите. И мразел да е буреносен облак. Мислел си: “Ех защо ли не мога да бъда бяло облаче в горещ летен ден.”

Чул го Господ (понеже е близо) и му рекъл: “Щом искаш да си бяло облаче – ше бъдеш. Но помисли добре! Никога повече няма да можеш да се превърнеш в буреносен облак!” Облакът, без въобще да му мисли, се съгласил. Изведнъж се превърнал в леко бяло облаче. Зарадвал се и тръгнал да скита по въздушните течения.

Тъкмо си харесал местенце с добър изглед, настанил се и се отпуснал, не щеш ли (ако искаш искай) дошъл един голям и тежък буреносен облак. Той носил в себе си много мълнии и само чакал да намери приятно място където да ги стовари. Харесал си това на вече бялото облаче, избутал го грубо и започнал да пуска мълниите си.

Да пием за тъпия разказ!