автор: kamo

Една гола стоватова крушка
стърчи отсреща-
насред мрака на стаята
и ми се хили
хили
хили ми се
като малоумен травестит.
Свети нагло в уморените ми очи.
Осветява голото ми тяло като прожектор.
Пречи ми да мисля за теб.
Замерих я ядно с пепелника.
Метнах:
книга
две чаши
касетата на Доорс
лятната си обувка
няколко обидни думи
стол ...
Когато хвърлих по нея
и бутилката с водка
и пак не улучих,
най-сетне разбрах,
че това не е крушка,
а полунощната луна отвъд прозореца
и се разкикотих,
и се смях, и се смях, и се смях,
чак докато не чух сирената на патрулната кола,
а един добър чичко полицай не ми обясни,
колко съм неразумен да мисля за теб ...