Понякога прегръщал ли си някой,
За да прикриеш появилите се във очите ти сълзи
И да му позволиш да скрие своите.
Наивно да повярваш, че не ги е забелязал
И да му позволиш да вярва в същото.
Понякога прегръщал ли си някой,
За да скриеш изписаната във очите ти тъга
И да изтриеш тайно
Случайно бликнала в очите ти сълза
И да му позволиш да стори същото.
Понякога прегръщал ли си някой
И неуспял да скриеш своите сълзи
Да си го лъгал, че са от щастие и радост
И той – заплаквайки – да те е лъгал в същото.
Понякога прегръщал ли си някой,
Знаейки, че думите единствено ще наранят,
Че единствено прегръдките ще облекчат
Появилите се във очите и на двама ви сълзи
И той – прегръщайки те – да е знаел същото.