Виждам аз момиче в огледалото
то изцапано е цялото.
Сълзи следи по бузите му оставят,
а очите му тъга огромна изразяват.
Устните нямат сили да се усмихнат,
а сърцето и душата не могат да извикат.
Облечено в дрипи мръсни е момичето,
изобщо не прилича на кокичето.
На краката си то едва се държи,
цялото е обрисувано в лъжи.
- Момиче мило, какво ли ти си изживяло?
Изглежда сякаш сърчицето ти е спряло.
Ако искаш, болката си ти ми разкажи.
Дано за миг поне душата ти спре да тъжи.
Ще ти предложа мека, топла дреха,
дано в думите ми намериш малко утеха.
Стига! Моля те, недей плачи!
Искам пак да се усмихнат твоите очи.
Мъката поне за малко забрави
и болката зад гърба си остави.
Колко ли страдания си ти изпитало
и колко ли по Земята си се скитало?
Вероятно от любов страдаш ти,
може би разбили са твоите мечти?
Момичето нищо не ми каза,
ала лицето си от близо ми показа.
Втренчих се уплашено тогаз.
- Господи, момичето в огледалото бях аз...