автор: zaharisa

В сиропено утро се будя
и твойто ухание мами
като топлите кифли на мама,
напудрени в захар-кристали.
Лакомо взирам се в карамелена кожа,
в черешови устни
и дълги лукумени пръсти,
неусетно разпалващи в мене копнежа.
Под нашия пухкав юрган
кръвта ми
кипи ли, кипи
в омая на млечни мечти,
на милия спомен,
притоплен от вчера.
А ти сладичко спиш и не щеш и да знаеш,
че на мойта диета си краят.
Сънуваш, сънуваш килера на баба
и за нейното сладко мечтаеш.
Отчаяно с чай мента
пожара любовен гася.
Тихичко стене беконът в тигана,
а маслото топи се свенливо
по филийка съвсем прегоряла.
И със сълзи преглъщам мед и лимони,
кафето горчи ми,
не искам бонбони.
Аз искам закуска с целувки
и топли прегръдки,
но мойте копнежи остават нечути.