автор: vesan

(с благодарност към gitchka_gramatikova, която със своя пост ме провокира да се опитам да преведа този прекрасен стих)

В градините среднощни в безмълвие потопени
унесен славей пее над роза вдъхновено,
но розата прекрасна студена е, себична
и влюбените трели не чува безразлична.
Така и ти, поете, възпяваш красотата,
но тя отвръща хладно. Далечна, непозната
не чува и не чувства сърцето на поета,
цъфти самодоволна, а то изтлява клето.


А. С. Пушкин

В безмолвии садов, весной, во мгле ночей,
Поет над розою восточный соловей.
Но роза милая не чувствует, не внемлет,
И под влюбленный гимн колеблется и дремлет.
Не так ли ты поешь для хладной красоты?
Опомнись, о поэт, к чему стремишься ты?
Она не слушает, не чувствует поэта;
Глядишь, она цветет; взываешь - нет ответа.