В един модерен птичи рефрен се пее:"забрави за правилата, ще променяме играта".
То хубаво, си казва Гарванът, но как? Той е наясно, че правилата вече са изяли играта и на нейно място има само един скелет, който освен да дрънка и да плаши гаргите, за друго не става. Гаргите пък, все още се плашат и не смеят да посегнат на правилата. И правилно - нали не са ги измисляли те? Как тъй ще ги променят? Ами ако вместо да изпишат вежди, извадят очите? Но гарван гарвану око не вади. Гарванът знае, че гаргите не са плашливи, но са мъдри птици -всички са едно ято и това, което сполети една от тях, засяга и всички останали. Нищо че за Орелът това е "робска психика". Той се рее над облаците и гледа отвисоко недосегаем и горд в своето безразличие, което обаче че само така изглежда, става ясно когато въпросът опре до плячката. Негови са правилата и те са железни - не подлежат на промяна. Според правилата, всяка птица има право да се роди като орел, но че тя това не го може, то си е само неин проблем. Гаргите знаят, че нищо друго не им остава освен да снасят яйцата си, да мътят пиленцата си и да внимават добре да ги скрият от Орела. Това също е според правилата.
Да, но доколкото и Орелът е птица - разсъждава по-нататък Гарванът - той е част от ятото на всички пернати. Въпреки че за Орела това е простодушието на невежествения Гарван, той иска променените правила да са добри и за Орела. Но щом стане напечено, Орелът се спасява в хладината на висините, оставяйки на Гарвана да обира последиците от правното му творчество. То и това е според правилата.
Гарванът за последен път оглежда редиците на своето ято, преди да го поведе към хоризонта, откъдето се очаква да се появи Феникса.
Според древното предание, непосредствено преди всяка нова ера в природата, която непременно донася съдбовна промяна, на хоризонта се появява птицата Феникс, възкръснала след последното си изпепеляване. Щом я видят, птиците отправят своите пожелания към нея.
Но какъв е тоя шум там в задните редици? А?! Та това е Орела! Правят му път да мине. Щом Орелът е тук, значи знае, че предстоящото няма да се размине защото е много шум за нищо!
О, ето я! Жар птица! Такова е сегашното преображение на Феникса!
Оттогава съществува Дъгата, като знак че порталът към промяната е един, но многоцветен!