Имам аз един Адаш,
който дава ми кураж.
Ако хич не ми върви,
той ще да ме Утеши.
Много е сбито, Магьоснико, някак сентенциозно сбито. И е малко странно, че го представяш като стихотворение. Наличието на точка и запетая след всеки един от първите 6 стиха ме кара да ги възприемам много повече като алинеи в параграф, който обаче не е 22, отколкото като стихове.
И като дойде Утешителят на всичките неща, дано включи към тях и моя коментар. За твое утешение, Магьоснико... ;)))
Адаш, това са си верно алинеи от някакъв параграф, на който слава Богу му се губи смисъла.
А на Куманите имало близо метър сняг - снощи ми звъннаха оттам. Така че малко да стане по-достъпно и се качваме.
За да ни оставят най-после намира и да умрем спокойни.
добре съм, макар че вече не е днес, а утре
ами напоследък пиша само стихотворения и аналитични материали за вестника
нищо друго
благодаря за онзи стих, който ми подари
и може ли да си говорим на "ти"