автор: LeeAnn

Имало едно време една река. Всички твари живуркали в нея.

Тя била чиста, но била мътна.

Била бърза, но била бавна.

В нея имало вирчета. Някъде не.

Понякога падала оттук-оттам. Понякога не.

Реката била дълбока, но била плитка.

Дъно нямала, но то било близко.

Истината е, че реката си течала и изобщо не я било грижа за тварите в нея.

Никой не можел да я спре. Някой искал.

Тварите в нея оцелявали. Някои не.

Повечето се оставяли течението да ги носи и преди да стигнат дъното се питали „Той защо не потъна?”, но било късно. Късно да изплуваш. Късно да удавиш другия. Късно да задаваш въпроси.

Имало такива, които никога не усещали да потъват. Били кухи.

Други потъвали. За кратко. В мрака намирали светлината – виждали ясно, само ако около тях е мътно.

Други се качвали в лодка.

Реката приемала всички. Пощадявала тези, които влизали в нея с правилните въпроси и не спирали да следват верните отговори.

Правилните въпроси строяли лодките. Верните отговори ги пазели здрави.

…
Всички родени плуват в обща река, но за всеки тя е различно буйна, кротка, мътна, чиста, плитка, дълбока…

Зависи от отговорите, но повече зависи от въпросите.

Отговор можеш да намериш.

Въпросът трябва да измислиш сам.