автор: malak_princ

Някога бил ли си сам на бордюра в някой град
непознат
без да знаеш как си стигнал до сегашното си
местоположение?
Дремещ там със спомените си също тъй задрямали,
но будни вътре в тебе...
Спомени най-пресни, топли, живи,
които носиш, пазиш,
както бременна невяста бди над своя плод
безценен.

О, Памет! Ти понесла си съзнанието ми
към дни на пътища,
следобеди безхлебни
и лунни нощи просмукани с
безвремие...

Лято смятащо се за изтекло, за изчезнало?
Падащи листа и сякаш идвала е есен.
А някога бил ли си сам в някой град
непознат седнал в есен на бордюра?