автор: LolaCraven

- Обичам те... знаеш го, нали? – каза Виктория, почти шептейки, със сълзи в очите.
- Да, знам – отговори кратко Боби с ледено изражение.
Вики едва дишаше – какво още щеше да й каже той? Това беше най-важното за нея след всичко, което направи и понесе само и единствено заради него. Едно момче, нищо повече. Но за това момче тя даваше живота си. По какво причина? От любов, естествено. Най-ценното нещо, най-истинското, най-прекрасното, но и най-ужасното в някои случаи, точно като в този...

***

Преди година тогава шестнайсетгодишната Виктория беше едно обикновено момиче от едно още по-обикновено семейство. Имаше чудесни родители, верни приятели. Единственото, което й липсваше, носеше името любов. Не ставаше въпрос за каквато и да е любов – семейството и другарите я обичаха и даваха всичко за нея. Ала Вики се нуждаеше от друг вид любов. Искаше да има момче, което да прегърне, да бъде обсипана с ласки и целувки. Много ли искаше? Който и да, който и да е, просто да имаше такъв човек... Не очакваше някой невероятно красив, умен, чаровен, интелигентен, забавен, добър по природа... Просто някой обикновен, дори да не я обича толкова, колкото тя него...
Новата учебна година започна. Десети клас. Дано не е толкова трудно, мислеше си Виктория.
- Спокойно, Викс, точно тази година може би най-накрая ще откриеш любовта, кой знае?
Това беше топлият глас на Беки, най-добрата приятелка на Вики. Тя изглеждаше много добре – с тъмна коса, светли очи, хубаво телосложение. С Виктория доста се различаваха на външен вид – тя имаше светла коса, тъмни очи и мрачно излъчване.
- Дано, наистина. Много се надявам.
- Охо, виж онзи хубавец отсреща! Дали пък той не е твоят принц? – намигна Беки към Вики.
В същото време красивото момче, станало току-що обект на техните разговори, се приближи към тях и попита с много тих и нежен глас, който накара двете момичета да замечтаят:
- Извинете, сладурани, това ли е десети „а”?
- Да – усмихна се Беки. – Нали така, Викс? – побутна тя приятелката си.
- А? Ами... Мхм – силно се стресна Виктория.
След един час двете приятелки обсъждаха първия учебен ден. Вики беше много разочарована от себе си:
- Как можах да не кажа и една смислена дума?! Много съм зле!
- Спокойно. И утре е ден – успокои я Беки.
И беше права. Още на следващия ден привлекателното момче, нов ученик в техния клас, се запозна с тях. Той носеше звучното име Боби, което му пасваше идеално. Където и да отидеше, беше следван от купища момичета. И нищо чудно. С времето Боби си спечели репутацията на един от най-готините пичове в училището.
- Боже, невероятен е – повтаряше всеки ден по хиляда пъти Вики пред Беки.
- Хей, вманиачаваш се, я дай по-спокойно – започна леко Беки. – Алекс също не е за изхвърляне и определено те харесва. Даже смятам, че е голям сладур. Защо не му дадеш един шанс?
- Не! Искам първата ми целувка да е по-специална, с някой като Боби. Много обичам да го гледам. А вчера му казах дори, че супер много си падам по него.
- Наистина ли? Защо не ми каза веднага? Разказвай, де!
- Ами... – поде неуверено Вики – Той...
- Той какво? – умираше от любопитство Беки.
- Той ми отвърна: „Ами, хубаво. Щом те влече...”, а аз: „Ами да, влече ме!” и така.
- „Щом те влече”?! – погнуси се Беки. – „Щом те влече”?! Този за какъв се има?
- Точно за такъв, какъвто всъщност е! – започна да го защитава Вики.
- Аз все още си оставам на мнение, че Алекс е хиляда пъти по-готин. Беше много сладък миналата година, когато дойде да се запознае с теб – целият трепереше и едва си каза името.
- Прекалено срамежлив е! – възнегодува Виктория.
- А ти все едно не си... Помисли си...
Но Вики не се замисли над думите на приятелката си. С всеки изминал ден тя все повече и повече се оплиташе в мрежите на манията си по Боби. А той само й даваше надежди, които набързо разбиваше на прах. Казваше й, че е красива, а на следващата секунда се целуваше с поредната. Но за Вики той беше всичко. А горкият Алекс се опитваше да я заговори и да спечели вниманието й, но безуспешно. Вики не го забелязваше. Тя търпеше всичките момичета около Боби, с които той редовно се натискаше, а малко след това й казваше, че е било случайност. Но каква беше тя, че да му иска обяснение? Той знаеше какво изпитва тя към него, но никога не беше имало нещо между тях. До този злощастен петък тринадесети...
- Хей, Викторийке, ела тук, искам да си поговорим за нещо много сериозно – измърка Боби.
- Ааа... – заекна Вики. – Добре.
Боби я хвана за ръката и я заведе в мъжката тоалетна. Вики не знаеше какво й се случва, не смееше да обели и дума. Двамата влязоха заедно в една кабина. Там той, без да каже каквото и да е било, я целуна... Така силно, властно, на Вики не й остана дъх, започна да се задушава. След това Боби изведнъж се оттласна от нея и я бутна на тоалетната чиния.
- Искам да направиш нещо за мен. Нещо много важно, много. Хареса ти, нали? А искаш ли още? Само кажи, че ще направиш всичко, което поискам от теб! А това е много лесно. Просто ще ти дам едно пликче, което искам да занесеш на мой приятел. Той ще те чака, където ти кажа. Ще го направиш за мен, нали, миличка? – каза той на един дъх и после я стисна с всичка сила за нова целувка. Като я пусна, тя отговори:
- Да, всичко.
- Така те искам.
Получила наставленията на Боби, Вики се запъти към мястото на срещата. Там я чакаше мъж с качулка. Тя се приближи към него и му подаде пликчето, но вместо да го поеме, той я стисна за ръката и запуши устата й. Зад него дойдоха още двама мъже и я хванаха. Момичето беше толкова уплашено, че едва разбираше какво му се случва. Тримата започнаха да го бият – ритаха го по цялото тяло, без да обръщат внимание на стоновете й. Виктория изпадна в безсъзнание...
На следващия ден Вики се събуди в болница. Като отвори очи, видя родителите си и Беки да стоят над нея, силно разтревожени. Веднага щом забелязаха, че тя вече не спи, тримата се зарадваха и благодариха на Господ. Алекс стоеше пред вратата. Близките й я питаха много и различни неща, но единственото, което тя каза, бе:
- Бобиии...
- Да не би това момче да е виновно за състоянието ти в момента, мила? – разтревожи се майка й.
- Не – прошепна едва Вики и отново заспа.
Вече беше минала седмица от престоя на Виктория в болницата и дойде моментът тя да я напусне. През това време Алекс всеки ден по няколко пъти минаваше оттам и я наблюдаваше през стъклената врата, искаше да провери дали е добре. Боби не беше идвал дори веднъж. А Вики постоянно мислеше за него и само за него. Но не с омраза, не! Тя дори не желаеше да търси обяснение от него за това, което й се случи. Нуждаеше се просто да знае, да знае, да знае... И още първия ден, когато отиде на училище, първото нещо, което направи, беше да се срещне с Боби и да му каже:
- Обичам те... знаеш го, нали?
Боби изглеждаше така, сякаш тя току-що му беше казала, че на закуска е яла баничка. Той беше напълно наясно с всичко, което тя беше преживяла, но не се интересуваше.
- Да, знам – отговори кратко той. – Но си имам сериозна приятелка. Съжалявам.
Боби се обърна и си тръгна. Вики стоеше като вцепенена. Не знаеше какво да прави. Не можеше вече да каже истината, нямаше кой да й повярва, след като досега не я беше казала. Или...? Тя се чувстваше ужасно, беше готова да се самоубие. Дали това следваше?...

***

За един месец станаха толкова много неща, за които никой дори и не подозираше. Кой да предположи, че уж перфектният десетокласник Боби е двадесетгодишен издирван престъпник, занимаващ се с наркотици? Чудно, но всичко това е вече наяве и Боби е зад решетките в един уютен затвор. А как се стигна до това? Лесно. Боби, толкова влюбен в себе си, не вярваше, че някое от неговите момичета би го предало. Грешка! С помощта на най-добрата си приятелка Беки, Вики беше осъзнала истината за това, което я беше сполетяло, и тя разказа всичко на полицията. Беки, от своя страна, вече два месеца ходеше с момчето-мечта. Двамата бяха като залепени, но толкова сладки! И стигнахме до Вики. Нима тя отново беше самотна и изоставена? Да не забравяме Алекс! Той й помогна да превъзмогне Боби и Вики постепенно го обикна. Толкова силно, че едва издържаше и секунда без него. И той не оставаше по-назад. А първата им целувка беше толкова спонтанна, искрена и нежна, толкова по-различна от тази с Боби, толкова по-красива, сладка и приятна. Вики и Алекс бяха много влюбени. А Виктория осъзна грешката си, не вярваше вече на празни приказки и на красиви личица. Не се правеше на друга, за да спечели симпатии, но и не беше вече толкова ужасно наивна.

БЪДИ ТОВА, КОЕТО СИ!!!

Лола*Крейвън (19.10.2006)