автор: Summerborn

Стоиш си и си пишеш домашното.Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”.И всъщност дори не си пишеш домашното,а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа.Уж.
Мислиш за нещо съвсем различно.За Нея,например, и се усмихваш.Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост,и милата ти,иначе сестра,се провикне като на пазара “Аре стига си ме занимавал бе,пиши си домашните сам” и звучи грозно. Май е време да спра да се провиквам. Млъкваш и се обръщаш отново към бюрото си.Празният лист безмилостно очаква да го изпишеш с някакви глупави разсъждения за Каралийчев.”Човекът е писал приказки,хора.Не е очаквал да търся Едипов комплекс у Ането.” Нека го зарежем за малко.А как ти се ходи на плаж.Направо не е истина.Кой го интересува,че януари окончателно се е депресирал от дълговековния си имидж на студен и ветровит и е решил да стане bright&shiny?Вече си представяш как стъпваш бос по пясъка и изведнъж те сепва шум от стържене на колела.Идва от леко отворения прозорец.Толкова добре се е вживял януари в новото си амплоа,че и това можеш да си позволиш.
Колелата,все пак.Не са автомобилни,а на скейтър.И пак идва споменът за лятото и състезанието на Морска гара.Часовете,прекарани в чакане бяха правопропорционални на изпитите бири и свалките. Хубаво беше,а after-party-то беше още по-хубаво.Най-хубави обаче бяха момичетата центъра на диското. И там се запозна с една-две. Не можеш да си кривиш душата и да кажеш,че не намери лятната любов. Май беше плажна – с работно време от 9 до 3 през нощта и после у вас. Хубаво беше. Цяло лято не работи, ееех. Живот. А май трябваше – като се виждаше с приятелите,ги бъзикаше,че са почернели не от слънцето,а от работа. Обаче кой после си купи Converse и беше супер пича? Е,сега,ние не държим толкова на 100-левовите кецове,ама друго си е. Спор няма.
И изобщо хубаво лято беше. Пак се сети за Нея. Тя обаче не е плажна,есенна е и цветовете й отиват. Кара те да се усмихваш и да се чувстваш сигурен с нея, знаеш, че не е плажна и няма да избяга с Пешо. Не,че те заболя,де. Те май още са заедно. Но твоето момиче е есенно и с нея сезонът ти се вижда още по-добър и от лятото. Май е време да й се обадиш да излезете. Каралийчев и домашното ще почакат.
Целуваш сестра си по бузата на излизане. Нищо,че понякога така се провиква. Тя все още не е намерила своето есенно момче.