автор: ddimitrovad2

Посвещавам на:
А., Б., В. ,Г., Д., Е., Ж., З., И., К., Л., М., Н., О.,П., Р., С., Т., У., Ф., Х., Ц., Ч., Ш., Щ., Ю., Я.
Не познавам хора с Ъ и Ь , а
Й не ми харесва.

Многоуважаеми читателю,
Леле,мале,ти вече четеш първия ред на моята книга! Чувството е страхотно!
А-а-а! Редовете са вече повече! Опияних се. Ще пиша по-бавно. Ако обаче изпиша препинателните знаци с букви, а не с разни точки , запетаи, тирета и прочие, какъв роман би се получил! Но ще съм припаднала от гордост и бих ви ощетила откъм една прекрасна творба (поради физическа невъзможност да я напиша) .
Та по същество. На корицата вече си прочел заглавието. Ала истинското такова е “Бръщолевиците на А., Б., Г., Д., Е., Ж., З.,И., К., Л., М., Н., О., П., Р., С., Т., У., Ф., Х., Ц., Ч., Ш., Щ., Ю., Я.”
За Ъ, Ь и Й вече споменах. Не използвах пълната версия за корицата, защото не би останало достатъчно място за автора на произведението, тоест моето име.
А това би било пагубно както за мен, така и за теб, многоуважаеми читателю. Защо ли? Ами защото искам да се знае, че именно аз съм творецът. А и я си представи, че споделяш с някого каква интересна и значима творба си прочел, а той,твърде заинтригуван, те попита от кого е! А ти не си успял да разчетеш дребния шрифт, с който са изписани моите три имена. Какъв срам! Какво унижение!
Още от 4-ти клас зная от уважаемата госпожа К. по литература, че трябва да се запомнят и автора,и произведенията му ( в случая –произведението му), а не поотделно. Държа също да отбележа, че ако откриете грешки, било то правописни, лексикални морфонологични, морфологични , или някакви си там други, каквито вие знаете, а аз не, трябва да търсите отговорност у същата тази уважаема госпожаК. по литература, която като ме пое в 4-ти клас, та до 11- ти....
Сигурна съм обаче, че по никакъв начин няма да можете да я изкарате виновна. Нито по правопис, нито по лексика, нито по морфонология , морфология и прочие – логии в българския език. Най-много да го отнесе някой от печатницата, който набира буквите. Но засега само се моля да стигнем с моето книжле до някоя печатница . Е, ще гледам да е от по - големите печатници. Така, че само като видиш коя печатница е издала моята книга, веднага да ти се прииска да си я купиш. Даже не само за себе си, ами да купиш и на майка си, на баща си, на свекъра си и на свекърва си, ако пък си от другия пол - на тъща си и на тъста си. И на няколко приятела, на братовчеди... Дори да ти дойде наум да устройваш вечеринки, посветени на тази книга, именно защото е от тази печатница. Айде сега печатниците да почерпят за добрите думи и стига за тях, че вече си представям едни милионни тиражи (щото ще са ме превели на много чужди езици), една слава, едни пари, и те милионни. Отново се омаях.
В тази връзка се сещам, че когато бях малка все търсих, ама и намирах под сергиите на пазара жълти парички. Имаше и от белите, но от наи-ситните бели. Въпреки това, голяма пара бяха тия монетки. Стотинки. Сега май ще трябва да ги наричаме евроцентове. Не ми е хубаво обаче така да ги наричам, защото от тях вече няма под сергиите на пазара. Зная къде ги има, и то почти на всяка улица, ама ги пазят в едни сейфове, в едни лъскави сгради. Луда работа!
Луда е , знаете ли защо? Защото освен под сергиите на пазара, стотинки се намираха и — познайте къде?! Не можете. Само един скъп мой човек знае. Защото този мой скъп човек под мое ръководство ги взе. Взе ги от една издънена табуретка, в един голям магазин, от ония големите магазини, като халета, пълни с боклучави стоки. С боклучави стоки, ама с какви табуретки!!!
Ех, че времена бяха. Отива детето, бръква в обществената табуретка и хоп, вади пълна шепа с парички. А те, знаете ли, за колко лимонади и пасти стигаха? За много . Даже като се замисля, може и да са оставали за сребърни обеци, тип халки,от чуждестранния център, с внос от приятелска Полша.
Ако пък много искаш и ти да носиш еспадрили, понеже от твоите приятели само ти нямаш, всъщност ти и пари нямаш, въпросът е решен. Има само няколко условия . Едното е да познаваш човека-моряк. С него ще позагубиш малко време, докато уточните курса на долара, по който той ще ти ги продаде. Но няма как. За по - младата читателска аудитория уточнявам , че еспадрили се купуваха единствено и само в специалните за целта магазини срещу долари, или направо от човека - моряк с левове, стига човекът - моряк да е донесъл от странство еспадрили, а също и тези еспадрили да отговарят точно на твоя номер, а и да има желание, все пак, момчето от морето да ти ги продаде. Ако и това условие е изпълнено,идва следващото. А то е далеч по-лесно изпълнимо.
Случайно ако не попаднете на продънена табуретка, пълна със стотинки, не се отчайвайте. Съществуват много други магазини. Само, че те не са с продънени табуретки, а с пълни каси с празни шишета. Ама не с какви да е шишета, ами с шишета от кока-кола. Те са по - скъпи от всички останали. Вашата задача е леко - незабелязано да си напълните пазарската мрежичка с тези празни шишета, оставени почти на произвола в металните каси пред въпросния магазин и да ги предадете на касата му, където ще ви възнаградят подобаващо.
Това най - добре може да го потвърди моя скъп човек - човекът с табуретката.
А някои хорица толкова шишета бяха предали на касите по магазините, че освен за еспадрили, пари имаха и да си купят метални капачета и да си ги залепят на подметките на тези съкровени платненки с плетени подметки.
Още чувам звъна под тях. И това някак ми напомня за Сали Яшар, за коне , каручки, Йовков, госпожа К. по литература, и май за друго не ми напомнят....
Абе , напомнят ми и за простотията, ама тя би ми отнела две - три томчета да я опиша, но не какви да е томчета, ами томчетата на Ленин, Маркс, Енгелс и на Мин. За последния не съм сигурна какво е писал, даже не знам дали изобщо е можел да чете. Но и първите трима са май достатъчни.
Имаш вече обеци и еспадрили. Но си нямаш пола. Ама не каква да е пола, ами от онези красивите, шарените , басмени, в талията с ластичка, а надолу - широчки. Абе, красота с една дума! Точно такива са пуснали в магазин на центъра, с голяма, ама много голяма опашка. И тук си има трик. Пререждаш всички човеци, мъже, жени , наредени под строй за поличка, отиваш при продавачката и обясняваш колко ти трябва тази пола. Но!!! Задължително прошепваш в ухото на труженичката :”Иванов”! Поясняваш накратко, шепнешком, че си брат, сестра, чичо,леля, в краен случай любовница или любовник на “Иванов” . Това е. Полата е твоя.
Най - добре е запознат със случая друг мой скъп човек . Но съм забравила да попитам като какъв точно се е представил - чичо, леля, брат сестра, любовница или любовник на “Иванов” . Че какво значение има?! Нали вече не е само по едни обеци, тип халки, и еспадрили. За красива блузка пинизът е същият. Ето, завършен тоалет. И то само с два - три чалъма! Евала! Машала!
С турския съм до тук. Но само с турския. Продължавам. В случай, че не ви е интересно, или ви е скучно, или досадно-глуповато, критики не приемам! Щото ще е като астрономите, дето търсели петна по слънцето.
Ама как хубаво го казах !!! Как да не продължа да пиша? ! Този талант за себе си ли да го пазя? ! Пък и той напира....Как се спира такава стихия ?!!
Леле, майко, майко, майко! Мен и за поетеса ме бивало! Виждаш ли ?!! А ти в нищо не си ме признала.
Няма да се натъжавам точно сега. Ето, дори успявам да се усмихна. Получи се точно, както през един много далечен , топъл пролетен ден. Видях забравена на задната седалка на руски автомобил, под лъчите на априлското слънце, удушена в горещия въздух, моята плоча. Това не беше обикновена грамофонна плоча. Беше плочата на Модерн Толкинг! Но фризирана, с нова прическа. Беше се накъдрила! Стоях вцепенена, със сърдечен спазъм, разбита душа. Не можех и да извикам - в гърлото си чувствах камък. Но камъкът не беше от ония морските, облите, а от вида на едрия , грапав чакъл.
И изведнъж, о, чудо!!!
Прогледнах! Това не била моята грамофонна плоча на Модерн Толкинг. Беше плочата на един друг скъп човек. Какво облекчение!
А моят пластмасов носител на звуците на Модерн Толкинг спокойно се беше отпуснал и лежеше. На сянка.
Така е в живота. На някои плочи им е отредено да даряват музика, да радват душата. А на други - с малко помощ (уж помощ) от слънцето или фурната им е отредено да служат за подноси или саксии . Абе с две думи - да поемат тежести.
Отново се натъжих. Винаги , когато се заговори за Живота, ми става тъжно. Все тъжни случки изплуват в съзнанието ми. Ето например една. Тя дори е с поука, която поука ще ви кажа, щото сами може да не се досетите, но чак след историята.
С мой скъп човек решихме да си направим обувки по поръчка. Само, че не в онази обувна работилница в центъра на града, ами в работилничката на хората от тихото общество. Дълго обяснявахме какъв модел желаем, с каква кожа, с какъв цвят, кой размер. Те кимаха, ли , кимаха. В крайна сметка нищо не се получи. Нито разговора, нито обувките. Една лека трагедия.
В близко село открихме човека, който ще сътвори мечтаните обувки . Майсторът говореше и чуваше много добре .Оказа се, че и работи прекрасно. Измайстори ни вълшебни саба. Едни такива хубави, с дървени подметки. Още са ми пред очите! Като трупчета бяха. С бежова сая, а отстрани – с големи бордови габърчета. За чудо и приказ. Като вървиш с тях по нощите да стряскаш хората и всички заспали твари.
Ужасът настъпи малко след като ги видях за пръв път. Обух ги. В същия този момент осъзнах, че няма да мога никога да будя с техния нежен грохот по асфалта никого. Бях смазана и психически, и физически. Още усещам гърча на големите си пръсти, подпомагани от останалите осем , да изскочат навън. Грозната истина е прозаична. Грешно съм очертала ходилото си.
Всички знаем за стоте пъти мерене и еднократното рязане.
Лошото е когато го усетиш, а не просто прочетеш. Обичам да чета за поуките, а не да извършвам разни действия, доказващи истинността на същите тези поуки.
Човек се учи цял живот от поуките, независимо дали ги е прочел, или сам е доказал тяхната истинност.
За теб е хубаво да умееш и да анализираш. Да умееш да си правиш своите изводи, които биха ти помогнали в нещо. Ето аз, например, когато бях малка, сама стигнах до извода, че момчето от съседната улица е по - голямо от мен. При това искам да отбележа, че мигновено стигнах до този извод. Предните му зъби бяха току - що паднали. А моите стабилно и непоклатимо все още красяха чудната ми усмивка. Отделен е въпросът, че този бърз извод не ми е послужил занапред.
Освен да анализираш, да правиш изводи и оценки, в този живот е полезно и да се мечтае.
Сещам се за преди много, ама много години, когато бях втори клас. Даже не втори, а първи клас. Имах мечта. Копнеех да имам връзка с кубинче . Аз дори познавах това кубинче. Казваше се Освалдо. Каква романтика лъха от това латинско име. Може и да е от латиноамериканските сериали тази романтика.
Но не за такава романтична връзка си мечтаех аз с този кубинец Освалдо. Исках кубинчето да си стои в Куба, а аз тук, в България.Но така разделени да поддържаме връзка. По - скоро едностранна връзка. Всяка седмица мечтаех той да ми праща колети с банани, тук , в България.
Още тъй малка, а вече знаех какво е щастие. Друго не ми трябваше. Исках само тази едностранна връзка с Куба.
Сега съм вече на много години. Банани около мен колкото щеш.
Започнах да анализирам и стигнах до извода , че не в бананите е щастието. А къде точно се е скрило това щастие?!
Чувам един писклив глас да ме пита: - А деца, случайно, нямате ли?
И аз пискливо отвръщам, без да си преправям гласа : - Имам деца, но не случайно. И мъж имам . Пак не случайно. Дори и той ще потвърди, но не пискливо, а с много спокоен, почти нежен баритонов глас, че децата не са случайно.
С моя мъж имаме най-красивите, най - прекрасните, най-лъчезарните две деца в целия свят. Но за съжаление те са най-красивите, най-прекрасните и най-лъчезарните, не защото аз съм им майката, а защото той е баща им. Признавам го. И всъщност изобщо не е за съжаление. Те са моето щастие. И понеже съм добричка, от все сърце и на вас го пожелавам.
Нищо, че сега се опитват да ми пречат да пиша. Може пък и да е за добро - не искат да се излагам с този шедьовър. Е да , ама аз съм им майка и аз решавам кое трябва и кое не, кое е редно и кое не. Добре, че приличат на баща си и много, много не ме чуват. Щото иначе звуча авторитетно, ама кой знае какви глупости им бръщолевя по цял ден. Ето, на вас само от два дни, а на тях - от години. Не спирам. Би било добре да мога да се погледна отстрани, но не мога. Иначе съм много самокритична. Въпреки, че един мой най - скъп приятел от семейството , а то се състои от мен , него и двете ни деца, твърди, че самокритиката не ми е особено понятна. Дори се осмелява да тръби, че хабер съм нямала от нея. Но греши.
Аз , например, смятам, че трябва да ме изучават в училищата. Не във висшите учебни такива и нямам предвид ВМИ - специалност мозъчно - черепна хирургия или психиатрия.
Мисля, че мога да бъда изучавана в средния курс, по литература. Но не точно редом до Ботев и Вазов. Вие сигурно бихте ми възразили бурно или прекъснали, но моята самооценка не би ме поставила точно до тези имена.
Като се замисля, ако мястото ми не е и в средния курс, остават първолачетата. Не да седя на чин до тях, или пък да ме сложат в буквара, а да ме изучават по ” Свят и личност ” . Да ме изучават като един феномен в този свят от личности. Все за някакъв пример бих им послужила. Лош или добър. Все файда има.
Ето, принизих се до първи клас. И ако това не е самокритика, здраве му кажи.
Освен самокритика, аналитичен ум и доброта, притежавам и други качества.
Тук отново милият ми , скъп приятел от семейството, би поспорил. Но аз пак не го чувам. Спрях да го чувам, откакто обеща излишната тоалетна да превърне в свой офис с всички удобства, изключая пространствените такива, разбира се. Още не е изпълнил обещания проект. Защото ако го беше изпълнил, по цял ден щеше да си стои там, доброволно заключен, и аз нямаше да се налага да се преструвам, че не го чувам, защото дебелата шумоизолираща врата нямаше да
позволи да го чувам, и да исках това.
Ей такива, лесноизпълними желания си имам . Не искам много. В този живот съм научила, че всичко трябва да е умерено. Умерено и премерено. Точно както аз го правя. Та нали самата аз настоявам да не ме изучават редом с Ботев и Вазов ?!
Тук обаче, моята умереност в желанията се премесва с присъщата ми скромност. Ами такава съм си . Човек не може да избяга от себе си. От другите може, но от себе си - никога. Зная го със сигурност, защото веднъж опитах и не се получи. Бая дълго трая опитът.
Ох, от тема в тема скачам. Така се получава, без да искам, щото толкоз неща зная и съм веща по толкоз въпроси, че темите сами извират и даже се пререждат една друга. Сега ще ги подредя. Готово.
Връщам се на темата с умереността в мечтите, желанията и действията, но не и в знанията (вече ви го доказах, сами виждате - кипя от тях).
С един много любим мой приятел и родственик пожелахме просто да напием и приспим комшийските кокошки. Оказа се обаче, че не сме били достатъчно умерени в действията си - вместо умерено количество ракия, в хляба сме изсипали прекалено количество от нея .Какъв се оказа, мислите, резултатът? А той бе мигновен. Мигновен и зрелищен .Комшийските кокошки вместо да бъдат леко опиянени, залитащи или заспали, бяха се натръшкали пред нас и умрели. До една.
Какъв по - ярък и силен пример за умереността някой някога ви е давал ?! Никой!
Талант съм ей, талант! Самороден! Като къс самородно злато съм! Изумруд!
В този ред на мисли продължавам да ви ограмотявам.
В усвояването на знания обаче, не трябва да има умереност.
Всеки ден, всеки човек научава по минимум едно ново нещо. И това е доказано. Винаги можеш да си го докажеш и сам. Тук моята намеса не ти е необходима, въпреки че съм на твое разположение, дори в момента. Седя и чакам с лист и химикал. Чакам. Чакам. Чакам. Така си и знаех, можеш и сам.
Същинският въпрос е подборът на тези знания, които искаш да усвоиш. Дали чакаш заобикалящата среда сама да ти вкара малко знанийца или не.
Какво имам предвид ли? Ами идва ден, в който ти чрез зяпане (неволно гледане) или чрез наблюдение (волно гледане) откриваш, че единствено и само гларусите ходят по нужда летейки. Гадни животинки .Но ето , че ти имаш едно знание повече. И то си го получил просто седейки. Аз обаче не ти говоря за знания, придобити по този начин. Говоря за стремежа за получаване на нови и нови знания.
Ще прозвучи нескромно, въпреки моята скромност, но пак със себе си искам да обоснова горенаписаното.
Отново съм с моя любим приятел и родственик. Бяхме деца още. Но стремежът за знания напира. Така напира, че ни подлудява. И в двата смисъла. Пред нас се озовава заешка глава. На истински заек, но се подразбира, че е умрял, и то скоро. Да ви припомня, че двамата с моя любим приятел и родственик кипим от жажда за знания. Господи, какъв кипеж! И именно този кипеж започна да ръководи нашите действия. Нищо, че се оказаха само две - вземане на клещи и вадене на заешките зъби . Каква изненада! Какво удовлетворение! Придобихме ново знание, и то водени от жаждата за знание! Няма друго животно с толкова, ама с толкова дълги зъбни корени! Може би това е било вече известно, но ние с моя любим приятел и родственик още не учихме такива науки в училище. По - късно този научен факт може и да сме го видяли в учебниците по биология. Не си спомням. Също и не зная дали за написаното там сме “виновни” ние с нашето скромно откритие.
Май ви досаждам с житейските проблеми и техните анализи, по - скоро моите техни анализи. Но освен за тях и за себе си ,какво бих могла да ви напиша? Добре. Ще оставя за миг проблемите, вълнуващи цяло едно човечество, и ще понапиша малко за себе си. Сигурно се питате как изглеждам. Родителите ми всеки път тактично променят темата, но пък мъжът ми много ме харесва. Дори твърди, че по-хубава от мен рядко се срещала . И що да не му вярвам? Не, нямам руса коса и огромен бюст, но това съвсем не е непоправимо . Просто от писане на книги време не ми е останало за такава промяна, пък май и паричките не стигат. Но като продам тази творба в милионен тираж, като продам и правата й за филмиране и театриране в Холивуд и на Бродуей, пари и за вашето разкрасяване ще имам.
Но стига с тази суета. Да се върнем към проблемите на човечеството, че то не спи и чака някой да му ги разреши. Чувствам, че мога , а и искам да му помогна.
Тук прозряхте ли и другата моя характерна черта—алтруизма? Хубава дума. Звучи тъй звучно. Казвам си я на глас. Приятно е. Гали ухото. Но стига с мен и моите добродетели.
Признавам, че съм носител и на една не дотам приятна и полезна черта в моя характер. Всички се раждаме с нея, но някои от нас, по - скоро някои от вас, бързо - бързо я изпъждат от себе си . Говоря ви за наивността. Пълно е с примери на наивност.
Не е ли , например, наивност да видиш един много луд човек, който с малкото си транзисторче пуска танцувална музика на рибите в аквариума, и ти да си помислиш, че този луд, ама очеизвадно луд човек е научен работник.
Аз лично никога не съм стъпвала в аквариум, не познавам никакви научни работници и изобщо нямам нищо общо със случката. Бях я чула някъде и сега просто я използвам, за да подкрепя тезата си.
Брей, вече не нищя теми, ами подкрепям тези. Голяма работа съм.! Изчакайте да се погледна и в огледалото замалко. Благодаря. Сега да продължим.
Единсвеното по - лошо от наивността, която аз отказвам да нарека глупост, понеже я притежавам, е умишленото използване на наивността ти срещу самия тебе. Осъдително човешко деяние.
Само си представете. Изправила се дамата въпросна. Посред зима. И започнала да обяснява, че й е изчезнало палтото. Дотук добре. Само, че наглостта й била голяма, а желанието й да използва нашата наивност срещу нас - още по - голяма. Продължила разказа за палтото си с това, че видите ли, не била разбрала кога и как е изчезнало! Драга ми дамо, ние не сме идиоти. Умеем да разсъждаваме. Отговорът на енигмата ни е вече ясен! Или не ти е изчезнало палтото, а само лъжеш , с цел внимание, или пък си прекарала нощта в чужд дом, после опианена или опиянчена си бързала да се прибереш, а в бързината си тръгнала гола. Съжалявам, но те разкрихме!
Зная и за други такива осъдителни човешки деяния. Само, че не са човешки , ами направо държавни.
Обявила държавата ни, че оркестър Продиджи щял да свири у нас. Май не беше оркестър Продиджи, ами някакъв друг оркестър, пак иностранен . Повярвал народът, нали е наивен, и отишъл да чуе като каква точно музика свирят. По-голямата част от населението ни вече знаела как точно и какво точно свирят и пеят , и тъкмо затова се втурнала да ги чуе на живо. Какво мислите се оказало? Появил се на сцената оркестърът, ама не онзи, иностранният, ами наш, роден, български, обаче със същото, неподправено име.
И ако това не е използване на нашата наивност срещу самите нас - и аз не знам какво е! Всички сме заклети родолюбци, но такава гавра и столетия не се забравя и прощава!
Проблеми, проблеми, всякакви.
И аз си имам проблеми, всякакви. Най - близките ми роднини, разбирай майка, татко, баба, много ме съжаляват. Казвам ви, много ме съжаляват. Дори без да им споделям проблемите си. Просто си знаят , че ги имам и не спират да ми съчувстват. А питате ли се защо? Защото много ме обичат? Да, обичат ме безкрайно , но друга е причината. Те са едни много проницателни хора. Сутрин, още щом си отворят очите, тяхната проницателност, работила безспир на пълни обороти, вече им дава своите плодове.
Вдигат телефона, още не съвсем разбудени и ми звънят. Информират ме за собствените ми проблеми, изнамерили са техните първопричини и дори ми предлагат готовите си вече варианти за тяхното отстраняване. С чувство за изпълнен дълг изпращат телефонни целувки на мен и на всички заобикалящи ме и с краткото чао прекъсват връзката.
Точно в този момент аз осъзнавам, че собствената ми проницателност била наследствена. Също както сините очи на по - малкото ми ангелче.
Радвам се, че в тази толкова малка книжка се опитвам, а съм сигурна и че успявам , да разгадая и реша проблемите на цял един свят. В тази връзка искам да споделя, че великите умове разбират предимно от велики неща. Но горките, хабер си нямат от дребните такива. Налага се отново да дам пример със самата себе си. Скромността ми не го позволява особено, но себе си все пак познавам най-добре.
Сами се убедихте как с лекота и вещина дълбая из всемирните проблеми, но повярвайте ми никак не съм наясно с едрия добитък. А именно : крава, вол, теле, бик и бивол. Сто книги изчетох, всичките все специализирани издания, и пак не зная отговора на въпроса-каква е разликата между крава, вол, теле, бик и бивол. Кой точно добитък от споменатите влиза в брачен съюз с кравата? А волът за кого се жени и какви деца му се раждат?? Ауууууууу! Тъмна Индия.
Абе , Великият ум си е Велик ум!
На мен ми дай нещо за човечеството да нищя. Или за друго нещо, ама задължително трябва да е глобално!
Скъпи ми читателю, изключение направих само за теб в тази книжка. В замяна ще поискам единствено да си я направиш настолна.