автор: Nezy

В поетичната ми нива –
само бъзе и коприва.
Чат-пат някоя глогинка –
саморасляк – за дружинка.
И една дивачка круша
с плод – със зор за двама души.
Не ора и не засявам,
нито щедро наторявам.
Не копая, не поливам.
Тежък берекет не сбирам.
Но пък за душевни зими
имам алени глогини,
имам слънце – жълти круши
(нищо, че за двама души).
Чай от бъз. А пък за пладне –
и чорба за някой гладен
с дъх на пролетна коприва –
млада, пареща и жива.