автор: zinka

Някой ден ще хвърля топа,
ей тъй както си вървя.
На паважа ще изтропа
влюбената ми глава

Ще се случи за минута,
за секунди може би.
Черни сенки ще се струпат1
светлина ще заблести.

Някои хора ще се стреснат
ще си кажат: Бре, бре, бре-е-е
Беше слаба поетеса,
ала със добро сърце.

А на мен ще ми се плаче,
като гледам отстрани
как умряла съм, обаче,
Джи-ес-емът ми звъни

И ще викна : Боже мили!
може би това е Той!
За минутка съживи ме-
да му кажа „Драги мой,

тъй се радвам да те чуя,
но.. починах….забрави…
Здрав бъди и вечно влюбен-
до дълбоки старини !”

После… нека ме понасят…
Мен ще ми е все едно.
А за да не вампирясам-
пийте по едно вино!