автор: xer-t

"Всичко, което е обичано нявга, непременно
ще бъде щастливо."
Слушах стареца със жулеща като шкуртка
душа, прониквах под бръчките му…
Стаените му, попукани мисли в засухата.
Дали щеше да дочака есенните дъждове…

Той ме хвана за ръка, мазолеста, груба
хватка - грапава, съсухрена ласка.
Неведоми бяха пътищата на пръстите.
Вместо букет, няколко сълзи съхнеха
на гроба на жена му.
Тъмна, тежка въздишка се търкулна
във въздуха.

И изневиделица заваля, и не е спирало оттогава.