автор: perko

Загинеш ли трагически си истински поет,
а гръмнеш ли се – просто си чудесен!
На 26 един поет налапал пистолет,
а друг увиснал в Енглетер обесен.

На 28 друг един, той бил и див и прям –
хъш, пропаднал тип, почти бродяга,
но пръснал си с куршум челото на Милин камък сам,
макар че можел просто да избяга.

На 33 Христос – поетът, той ни поучава,
че който вади нож, от нож умира,
но забили му пирон в челото да не разсъждава
и гвоздей в дланите да има мира.

37! Тази възраст за поета е предел...
Тя мори поета като чума
На тази цифра Пушкин загина на дуел
и Маяковски тегли си куршума

Какъв жесток рубеж! За много той е Рубикон.
И смъртта на него е награда!
Пеньо Пенев, Яворов, Рембо и Джордж Байрон...
...Но днешния поет си е хитряга!..

Дуели вече няма и в този лигав свят
поетът днес е мек като медуза.
Налива се с вино и сетне в нечий чужд креват
опложда с плам поредната си муза.

Скърбя за вас драскачи на фаталната статистика!
Поетът днес живурка си по норма
и вместо стихове той вече пише публицистика
и статии за здравната реформа.

Каква стрелба! С кого? Защо? Нали сме демокрация?!
Оставете ги поетите на мира!
И те са хора като вас!.. От острата инфлация
поезията също девалвира. .