автор: Mira_j

Пътуваш в трамвая
най отзад,
до прозореца в ляво.
Гледаш тъжно, омаян,
без живец.
Стискаш раница вяло.
До последната спирка
не помръдваш,
не вдигаш очи.
Не участваш във цирка
на пътуващите,
не съществуваш дори.
Слизаш бавно,
оглеждаш пейзажа
Стара спирка
във мръсен квартал.
Пътят води напред
към гаража,
твоят храм
от света оцелял.