автор: saylor

Балада за истината и лъжата
Владимир Висоцки

Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.

Ала лъжата коварна подмами я хитро.
-“ Късно е! Я остани да нощуваш при мен.”
И лековерната истина легна спокойно.
Бързо заспа и в съня си се смееше тя.
А пък лъжата коварна завивката дръпна,
впи се във нея и беше доволна и тя.
И се надигна, озъби се и се оплези.
Жена като всичките други, какво толкоз е?
Истина или лъжа – нямат разлика двете,
Ако разбира се двете ги разсъблечеш.
Тя от косите и златните ленти разплете.
Дрехите и на око прецени и прибра.
Взе и парите ,часовника и документите.
Плю, изруга грубо после изчезна в нощта.
Чак сутринта истината това го усети.
Тя делово се огледа и се удиви.
Някой и сажди дори бе успял да намери,
Чистата истина с черно за да омърси.
Тя се смееше още ,а камъни хвърляха даже.
“Туй е лъжата със моите дрехи е тя.”
Двама блажени сакати съставяха акт и
все я наричаха с груби и лоши слова.
Акта завършваше там със обидна тирада.
Впрочем на нея приписаха чужди дела.
Някаква дрипла уж “истина” значи се казва
А пък е гола /навярно от пиене/ тя.
Голата истина плачеше и се кълнеше.
Дълго се скита тя гладна а и без пара.
Кон чистокръвен лъжата открадна и гледай
Как се понесе на дългите стройни крака.
Има чудаци - за истина още воюват.
Но няма в словата им истина и за петак.
Чистата истина след време ще възтържествува,
ако постъпи тъй както лъжата и тя.
Често когато да пиеш с приятели сядаш
и даже не знаеш къде ще преспиш през нощта.
Могат да те съблекат – чиста истина братя.
И виж в твоите дрехи лъжата коварна стои.
И виж твоя часовник лъжата коварна следи.
И виж твоя вран кон със лъжата коварна върви.

Превод от руски език: Емил Петров