Мен все по-малко ме увлича
живота в своя луд галоп.
Преди летях, днес и не тичам
и в пъстрия калейдоскоп
на дните му едва се вглеждам.
Преди един бях, днес съм друг.
Преди бях пълен със надежда
днес - със надежда не за тук.
Но ако тук сме само гости,
то за какво е този шум?
Нещата са безкрайно прости,
но аз с нещастния си ум
не проумявам как отлита
тъй, ден след ден живота цял
и някой ден ще запитам
дали, изобщо, съм живял.