автор: bROkO

няма щастие на този свят.
само моята болка е вечна.
безразличен, уморен от разврат,
аз се влача, отегчен до обреченост.

някога имах душа,
да боли, за да знам, че живея.
с времето тя залиня,
разтопи се. мечтите изтлеяха.

казвах си, че ще бъда различен.
винаги - срещу течението.
всеки ден си напомнях изрично,
че не съм заразен със примирение.

ден след ден е по-трудно.
полека изоставам от смисъла.
времето точи се мудно.
и на него, сигурно, му е писнало..