автор: RUNA

"А светът умира за капчица любов..."
Баща ми

Спомен.
Как ме връхлетя.
Ледена висулка
в хоризонтието на нещата,
моя любов...

***
От сутринта -
вятър и сняг.
Бяло. Самотно.
Пътят е толкова кратък,
моя любов.

***
Какво става?
Денят не е ден.
Нощта не е нощ.
Дори онази звезда там
не е на мястото си...
Коя съм, моя любов...

***
Зазорява се.
Тънка мъглица
загърна тревата.
Не я буди,
моя любов...

***
Листопад.
Всеки миг, моя любов
Се прощавай с мен.
Че е-е дотам е пътечката ни...

***
Измечтах те,
познах те -
Ти си!
И не ме е страх да остана,
Моя любов.