автор: Magiosnika

Жена ми готви леща на печката с дърва.
Къщичката диша
и прозорците примират
               от уханието.

В снега пред прага дреме песът.
Няма да е лесно!

Няма да е лесно ако трябва да избирам
между надрасканата вилица
и висулки с редки елементи в тях,
между продънения стол и пухкави кресла,
между жени със скъпи орнаменти
               по лица от гипс.
Добре, че две деца потят прозорците с дъха си
и изписват “Тати”.
               Не, не чакай! -

Попитай ме за простите неща -
за двете криви дъски под стрехата,
за бръчиците под очите на жена ми,
за зелето, за ябълките,
за гъбите в гората, от които
не разбирам нищо.
Попитай ме дори за лещата, с която ще вечеряме!

Накрая нека да ти сипя
от ракията, която съм сварил,
               а отговорите
сами ще се наместят.