Ще се срещнем в синкав полуздрач.
Ще се слеят сините ни погледи
и ще къпем в син небесен плач
синьото на тихите ни спомени...
В синя страст ще слеем сини длани.
Във целувка устни ще сплетем.
Синьото на старите ни рани
през синкав смях ще отречем.
Син бъди, синя ще съм аз,
в синя нощ ще шепнем сини шепоти.
В синьото ще тънат покрай нас
сините ни нощни трепети.
Неусетно ще минават часовете ни.
След нощта ще дойде синя сутрин.
В синьото ще скрием страховете си
и с неохота после ще се пуснем...
Син ще си, синя аз ще бъда,
на раздяла синя, сини ще стоим...
Пак пред тежката присъда
в синя сутрин да се разделим.