| Някой,вместо с Купидонова стрела,
ме стрелна с птица.
С лунна птица.
Мълния летяща в мрачевата. Пала,която изяжда глада,
изпива жаждата
и заразява с болест,
долетяла от птича луна-
неземен грип на чувствата.
Тя се
с
п
у
с
к
а
по реката на очите.
Вжегва инквизиторски клади
в стомаха.
Кърши пера
в нелетящото тяло.
С капчиците пот излита.
Но като грифон се връща
при разпятието.
За да кълве отново!
Тази,уж красива,лунна птица.
Разпътна
като луна.
Пронизваща
като крясък на птица
в нощния страхот на гората.
Вграждаща
в зидове от невъзможност.
Тази лунна птица...
Сребърно фламинго
изрязано от студеното сърце
на луната.
Подхвърлено
към пещера бездънка.
Като факел пърхащо
в Театъра на сенките.
Като прилеп
плаващо
от влажния мрак на несретата
към подземията на подминаването.
В мрака,
в който
дори и да ме срещнеш,
би могъл да се направиш,
че... не си ме видял.
Публикувано от hixxtam на 13.01.2008 @ 14:32:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Лунна птица" | Вход | 11 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Лунна птица от sineva на 13.01.2008 @ 15:06:52 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Омайниче!Здравей скъпа приятелко!
Като си помисля какъв ужас си изживяла-като си видяла тази странна птица-Сребърно фламинго изрязано от студеното сърце на луната!
Не и обръщай внимание миличка!
Нали прилича и на прилеп-тя ще си отиде в пещерата -
в Театъра на сенките!
И ще си кълве до насита -каквото не е излезнало от там...А стихото ти е невероятно!Страхотна образност!Поздравявам те Поетесо!
Прегръщам те и много те обичам!
|
Re: Лунна птица от kovalski на 13.01.2008 @ 15:11:27 (Профил | Изпрати бележка) |
http://www.youtube.com/watch?v=ESOVrc4K3CQ
|
Re: Лунна птица от dandan на 13.01.2008 @ 16:30:15 (Профил | Изпрати бележка) | Мистичност и земност се сплитат в пещерата на чувствата, Омая!
Загадъчен финал..., и все пак оставя усещане за възможен светъл лъч.
|
Re: Лунна птица от jezabel на 13.01.2008 @ 17:01:47 (Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/ | Мисля, че знам за какво говориш, Омая, повдигна коричката на една хубава моя рана, но щом е пресякла пътя ни подобна птица, трябва да е имало защо и я примем подобаващо.
Поздрав! :) |
Re: Лунна птица от zdratch на 13.01.2008 @ 19:20:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.roumena.net | Какъв ти "грип на чувствата"?! Това си е направо бълнуване из "подземията на разминаването". Поздрав за богатата картина от образи! Поздрав за цялото стихотворение! |
Re: Лунна птица от milcho на 14.01.2008 @ 01:37:32 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Омая,
Силно и чувствено е стихото ти,
но е страннен линка с тоя
грифон или прилеп ...
който се е явавал някога си ...
Е - гледай в красивита Луна и
изграждай зидове за възможности!
|
Re: Лунна птица от LATINKA-ZLATNA на 14.01.2008 @ 17:45:20 (Профил | Изпрати бележка) | "би могъл да се направиш,
че... не си ме видял."
Няма такова нещо! Не само,че ще те забележи, но ще се спъне
в теб.И ще те целуне!
Хареса ми, Омая! |
Re: Лунна птица от RobNaErotikata на 14.01.2008 @ 18:08:34 (Профил | Изпрати бележка) | kakvo si razpunal neshtasniko vijdam samo jalkite ti ruce i da , o da shte izkulva izkustvoto ti ... |
Re: Лунна птица от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 20.01.2008 @ 02:30:06 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасен стих, Омайа!
Поздрави и късмет! |
Re: Лунна птица от dimension на 25.03.2008 @ 15:39:37 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам защо, Омая, но си спомних този стих. На Недялко Йорданов. Поздравявам те с него!
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ
Имат си някои важен роднина,
други се трудят,
трети пълзят…
А на мен ми върви ей така, без причина –
просто
птица ми мина път.
Колко години все крак ми подлагат,
и все краката
свои трошат.
Как бих могъл бе, глупаци, да падна –
щом птица
ми е минала път?
Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме
и колкото по клеветят-
толкова хората по ме обичат:
- Птица
дано ти мине път!
викат ми, вярвам им, от вяра замаян,
раменете започват
да ме сърбят
и ето: политам, летя след оная
птица,
дето ми мина път.
“Слез! – ония викат с яд и тревога. –
Хвърчило си, вързано
за своя пъп…”
Страх ме е, мъча се, искам – не мога:
птица,
птица ми мина път!
И летя над зависти, любов и омрази,
клетките ми
от смях звънтят…
Боже, пази не мен – пази онази
птица,
дето ми мина път.
|
| |