автор: dr_abdul

Съдбовно решение
Абдулрахман Акра
-------------------
Не ти слушах а четох в очите,
твоята обич как ярко блестя
И тогава аз прокълнях дните,
преди тебе които аз живях

Беше сън..беше призрак небесен,
дар божествен от мила съдба
Беше ангел но бе с образ земен,
който в мен е внушил топлина

Твоята обич бе речник на милост
Всяка дума блестя като звезда
И от него научих със радост,
чудна същност на хубава жена

Но съдбата е искала друго,
да разлепи душа от душа,
да премести в душата ми щастието
с пустота на тъга и самота.