Когато настъпи вечерта-
и тишината е така загадъчна?
А светът е отново
от треви и цветя...
Тогава търся те...
Но теб наоколо те няма...
Упорито си спомням твоя силует
и твоите очи -и твоите ръце...
През тебе гледам в друг-
прекрасен свят...
И затова очите си затварям -
та в мен отново да се възродиш!
Ела при мен?
Ела да се обичаме?
Какво е животът
и какво е радостта
без обич?