автор: lirik

Когато после "слезем от конете",
не се разхождай гола.
Не ми е за очите на мъжете,
а за студа във хола.

Виж, десен жартиер виси отляво.
А левият? Усетих.
Ах, тези устни ме превръщат в дявол!...
Двухълмие в полето.

Ти май помисли, че ще бъде лесно?
Недей така, двукрила.
И без това на всички е известно -
не става само с сила.

Възвишена, не му го причинявай!
Недей, че още страда.
Недей, че още тежко преживява
целувките на Ади.

И май е време да се пораздвижиш.
Но гледай ме в очите!
Помни: безсмъртна си, солта щом ближеш -
в теб вливат се реките.