автор: Fenris

Сега ще ви разкажа моята история, вероятно вие ще си помислите, че това не ви засяга, но грешите, когато четяхте за мен във вестниците ви беше интересно нали?Сега вече след като привлякох вниманието ви ще започна историята си. А именно още от самото начало.
Отгледан съм от единият си родител, няма значение кой, наистина а и това не се отрази да психиката ми, както може би си мислите. Поради това, че рано, рано се научих да чета и пиша още преди да тръгна на училище съучениците ме отбягваха, смятаха ме за изрод. Аз заживях свой собствен свят. Първоначално беше с книгите, четях много, предимно романи със герои отличаващи се от другите със нещо забележително, които плашат враговете си. От тях се научих на мислене, на логика, на смелост, качества, които първоначално ми липсваха. Имаше един бияч в училище, който редовно ме тормозеше. Първоначално спирах атаките му като му помагах в ученето, накрая ми писна и направих първото си престъпление. Беше невероятно усещане, чувстваш се свободен, когато пуснеш звяра в себе си навън. Тогава кънтеше в ушите ми песента от саундтрака на филма Хълк- Пусни ме да изляза.

-Eй изрод, днес искам от теб....

-Ако не ме оставиш на мира, ще пострадаш.-прекъснах го аз.Бе ме овладяло някакво странно спокойствие. Когато той се приближи самоуверено и замахна аз приклекнах и се врязах в корема му. Това го стовари на земята и тогава го заритах в корема и в главата, единственото нещо което изпитвах е свобода, истинска свобода и неописуемо удоволствие или по-скоро удоволетворение. Помня само чувствата, които изпитвах, а това, което направих, го разказвам от разкази на очевидци, които наблюдаваха и ме окуражаваха, моите съученици естествено. Момчето бе с комоцио дойде на училище едва след два месеца и се придвижваше с инвалидна количка още 4 месеца, а до края на живота си куцаше, явно бях засегнал някакъв нерв в левият му крак. Повече никой не ме закачи в основното училище, дори учителите се страхуваха от мен. Изпратиха ме за 3 месеца в някакво поправително училище, беше забавно, защото там агресията ми намираше често отдушник е поне в началото. След една седмица никой вече не ме закачаше и останалите дни там изкарах спокойно. Аз не промених начина си на живот, продължавах да си уча и изкарах заслужен отличен успех в основното училище. Това ми помогна да продължа обучението си в паралелка с разширено изучаване на биология, химия и физика. Математиката не ми се отдаваше особено, но останалото ми вървеше. Биологията ми бе много интересна, човешкото тяло бе интересно за мен, освен това имаше толкова много начини да го нараниш, бе толкова крехко. Понякога се чудех как живеехме толкова дълго, какво ни държеше живи? В гимназията не се случи нищо интересно, е почти нищо. Отново се изолирах от съучениците си. Там за първи път познах онова интересно чувство наречено любов или по-скоро загубих девствеността си. Абе ако трябва да съм по течен беше си секс. Ще попитате с кого? Да, наистина вас доста ви интересуват сексуалните отклонения нали? Е ще ви изненадам тогава бях вече на 18-сет години. Интересното е че го направих с една учителка, да учителка, не мога да ви кажа повече подробности, не и за нея. Но тя бе красавица със страхотни крака руса коса, сини очи. Запознахме се в стола, тогава нямаше никой там само ние двамата. Заговорихме се, аз бях доста начетен и това явно я впечатли. След училище тя ме взе с колата си и ме заведе в тях. Живееше сама. Тогава открих , че насилието и секса могат да имат чудесно припокриване. Тя ме завърза, останалото ще оставя на въображението ви, но ми хареса. Е ще добавя нещо за да ви е интересно ноктите и бяха много остри и оставяха кървави следи по мен. Усетих как агресията ми се освободи и аз се заизвивах под тялото и, но въжетата ме държаха на леглото докато и аз и тя не свършихме. Тогава в мен започна да тлее нещо, нещо, което по-късно избухна и не можех да спря. Установих, че желанието ми да подтискам агресията си не върши работа. Тя се трупаше в мен и аз знаех, че рано или късно ще излезе, песента все по често звучеше в главата ми, все по често. На абитуриентският ми бал бях с дама, не учителката ми естествено, тя напусна около месец след случилото се с мен. Харесах си една девойка от другият клас. Бях натрупал самочувствие и усещах, че това се харесва на девойките, използвах го и тя се съгласи да бъде моя дама. Към един часа сутринта се усамотихме в стаята ни. Завързах я. Какво направих с нея няма да ви казвам, сигурно би ви прозвучало брутално, а и това са само подробности, ако искате за справка, проверете в някой порносайт, ще намерите нещо подобно. Тя не ме обвини в малтретиране или изнасилване. Защо? И до сега не си го обясних, но дивото същество в мен набираше сила, обикновеното малтретиране на сексуалният ми партньор не ми доставяше вече пълно удоволствие. Станах студент завърших медицина или по-точно генетика. Имах много партньорки, все пак бях студент, опитах от всичко. Успях да контролирам гнева си с помоща на медикаменти, но това само го подтискаше, не решаваше проблема. След като завърших отворих собствена генетична лаборатория. Открих няколко гена, контролиращи човешки емоции, включително и гнева, след като ги патентовах, това ми донесе достатъчно пари. Вече нищо не ми липсваше. Открих лекарство за контролиране на гнева, но то на мен не помогна, явно при мен нещата бяха различни. Имах всичко, абсолютно всичко, но не бях сексуално удоволетворен и тогава започнах ...Да това чакахте нали? Да аз съм Веригата, онзи от вестниците, който овързва жертвите си с вериги, изнасилва ги и ги оставя да се задушат от тежестта на желязото. Първата жертва бе една моя пациентка, лекувах я от агресия, иронично нали? Установих, че агресията не може да се лекува, човек трябва да намери начин да се справи с нея. Аз обаче исках да я пустна на свобода, защото ми харесваше тръпката, удоволетворението, след като тя бъде свободна и извърши делото си. Това бе по силно от оргазъм. Аз малко се отплеснах, да се върнем на първата ми жертва. Предложих и частна терапия у нас, тя се съгласи, усещах че и харесва и иска да се изчука с мен. Завързах я за леглото ми, то бе специално пригодено за това. Тя ръмжеше през цялото време. Бе превъзбудена усещах го и агресията бе започнала да я обладава. Това ме накара да се засмея. Слязох до мазето и донесох веригите, тялото ми тръпнеше от желание. Рядко ги използвах, всъщност до сега не се бе случвало. Овързах я с веригите и проникнах в нея. Усещах че се задушава от тежестта им, но това само усили повече желанието ми, когато свърших тя бе в безсъзнание. Развързах я и я изхвърлих в парка. На сутринта прочетох в пресата че не била умряла, но не помнеше нищо. При силната агресия има един интересен момент, пациентът не помни нищо, само черно петно. Това се отнасяше и за мен разбира се, но аз помнех нещо. Помнех невероятното удоволствие и естествено го потърсих отново. Не убивах жертвите си, не бях такъв, но ги оставях да умрат сами. Поради някаква поетична справедливост те не умрираха. Нарекоха ме Веригата, защото всяка жертва бе намирана завита с вериги. Действах много внимателно, никога не ги оставях на едно място а в различни паркове. Винаги използвах предпазни средства и почиствах внимателно преди да ги изоставя. Знаете как е когато търсиш върховното удоволствие, когато го достигнеш ти се иска да откриеш нов връх и след 52 жертви и малко повече от година вече това, което правех не ме удоволетворяваше. Адреналинът вече не бе толкова силен а чудовището в мен искаше да се храни с по-силни емоции. Започнах да намирам и обикновени жертви без склонност към агресия, които упоявах. Това свърши работа за известно време. Обаче, когато полицията продължаваше да ме следва по петите и да изтъква разни аргументи за това, колко съм луд реших да ги поставя на място, отвлякох полицайка. Не я упоих оставих я в съзнание да наблюдава това, което правя с нея, след това и дадох приспивателно водещо до частична амнезия и я захвърлих пред полицейското управление. Вестниците гръмнаха, полицията намери улики косъм, естествено не беше мой, бе на бившото и гадже. Арестуваха го, но след това го пуснаха, нямаха доказателства срещу него. Агресията в мен обаче бе като черна дупка искаше още и още и за това реших да направя това... Когато четете това вероятно ще съм мъртъв, но ако не съм не е фатално, защото вероятно ще имам пълна амнезия. Това го оставям за да не се чудите кой съм.

„Полицията откри известния сериен изнасилвач Веригата омотан в собствените си вериги. Заподозреният в 73 изнасилвания маниак бе изпратен с охрана в болницата на полицейското управление Св. Йерихон в момента е в кома.“

Докторът погледна пациента , погледна монитора и поклати глава:

-Какво правят хората само за да...-не довърши изречението си и излезе от стаята захвърляйки вестника на стола до леглото на Веригата. В този момент в очите на пациента проблясна нещо, ритъмът на екрана се промени. Разнесе се глас на аларма, полицаят стоящ отвън скочи и погледна в стаята. Пациентът бе мъртъв, но със странна усмивка на устата.