Студена сива сянка
кристален прах
дъх на ароматна билка
по тебе ослепях
невъздържаният ритъм
недокоснатия страх
откъснах те в магия
там , където пак живях
в тишината на сълзите
и соленият им грях
вдъхвах те
отново и отново с мъглите
заровила ръцете си в прах .