автор: ma_gi

*щоту пропуснъх попската гущавка...

Ей на - пучти идна ниделя
как гледам приз прузореца навън,
а пък снигъ са стели, стели...
Кратунци е путъналу въф сън
и саму вълци пу баиря...
Ма кви са тес двукраки вълци?
Ха! И кавал дочух да свири.
Човеци са. Ма що ли бързат?
И се към пОповата къща...
Къде акъла си уставих,
нали ут черква кът са връщах,
на гости попа ма пукани?
Ми речи: " Попски ша гущавам -
рудил съм са прис...гудина,
затуй на никуй ни прущавам,
вратата ми аку пудмини! "
Си викам: " Айди, Карънфило,
запрятай белити ръкави,
вади мисо, туршия, вину! "
Ут мойта баница напраих,
ублякух са, убух галоши,
си сложих новуту чирвилу,
ф бухчата турих и кукошка
и хукнах с новуту гиздилу.
Дубре, ама вратата стара,
снигъ затрупал ду пулвина.
Пубутнах - Цък - ни съ утваря,
нийде ни мога да замина!
Ядосвах са, пухтях, пак бутах -
ни мръдва пущината клета,
ни става дажи и пролука
(как ли ша одя ду клозета?!).
Накрая седнах до кюмбето,
чи ядух, виках си "наздрави"
да утеша сърцету клету -
нъл речи попа: " Ни прущавъм! "

Пустий късмет!