За малкото момче замайващ беше
с уиски твоя дъх примесен
но и отчаяно то се държеше;
този валс не беше лесен.
Препускахме си докато
съборят се тиганите във къщи,
майка ми, лицето й, пък то
не можеше да се отмръщи.
За китката ми ме държеше
ръка на кокалчето с рана,
в стъпката все щом сгрешеше,
ожулвах си ухото в катарама.
Такт отмерваше на мойта глава
със спечена от мръсно длан
и с валс отведе ме да спя,
така все в ризата вкопчан.
Теодор Рьотке