автор: alauda

През щорите усещаш полъха на януарско слънце
през теб долита танцуващо ехо от стъпки
подът вибрира тихо
поклаща се лампата
светът е пирует

Денят е такт от три четвъртини
изсвирени полека
с чувство
краката ти се плъзгат по паркета
в пазвите на съседите на долния етаж
вали мазилка

Вратите се затръшват
вратите на съзнанието ти се затръшват
излизаш под небето
блоковете се покланят
светът е менует

И не ти остава друго освен
Да затанцуваш.