автор: snejen_bor

Не разбирам ,как може човек да издържи да играе една и съща роля толкова време на улегнал ,здраво стъпил на земята мъж ,зашеметяващ ме с безумна емпатийност и креативно мислене " мъж _мечта ".
Лустрото се свлече ...и в един момент прозрях .Гледаше ме един достатъчно меркалтивен тип ,без да преувеличавам.Заблуди ме мен ,която минава за познавач на хорските души .Отночало ми приличаше образно казано на току що прясно изпечен кейк .........със стафидите му, ядките ,ромът за аромат ,шоколадовата глазура ........м...м... да си оближеш пръстите .
Признавам ,въпреки диетата ,която си наложих ,години наред да не опитвам сладко ....изкуших се ....отхапах. Отврат ,горчиви ядки ,мухлясали стафиди ,глазурата лепкаво се точеше ,но продължавах и продължавах да опитвам с надежда , че съм се заблудила.Горчеше ми ,гадеше ми се ,но настървено залъгвах неустоимия си глад за нещо сладко и неповторимо .
Най накрая реших да го изхвърля.Ще погладувам известно време , мога и без това ,но явно ще стане ,като с онова магаре ,дето ,докато го свикнеш да не яде,то взело ,че умряло.Тъжно нали? Просто трябва да усетиш вкуса ,преди да си опитал ,после ставаш зависим.