***
Не съм се и замислял даже,
че в цялата си пъстрота
животът ми, преди тъй важен,
днес сив и кух ще се окаже
като захвърлена мечта.
Сега дори не съм нещастен
и дните ни добри, ни зли
се нижат като в кадър прашен.
Преди боляло би ме страшно,
днес страшно е, че не боли.
Приятелите, най-добрите,
сега и врагове не са.
С око набито, във очите
съзирам помислите скрити -
тъй спрях да виждам чудеса.
И ето, наближава края,
(а той е все един и същ).
Какво ще е отвъд, не зная.
Бих искал да попадна в рая
във ада бил съм неведнъж.
Какво след мене ще остане,
освен купчина грехове?
Ни род, ни слава, ни имане,
а само шепа изтерзани
и разпиляни стихове.