автор: triler

Бягство и догонване. Мълчание и болезнен вик. До самозабрава.
Не се замисляй върху това , което ще прочетеш! Не е ново откритие , нито добре подредена мисъл…просто едно голямо лутане. Навън и навътре.Бягство и догонване. Мълчание и болезнен вик. До самозабрава....Никога не се замисляй за това , което излиза през устните ми , когато съм с теб…сама с теб. Просто го приеми. Защото то не е обмислено , премерено , начертано , изрисувано или преплетено с някакво добре организирано , изядено отвътре чувство. И никога не търси в думите ми празнотата , която си свикнал да виждаш във всички…
Често си мисля за това мое „никога”. И , знаеш ли , стигнах до извода , че може би , то за теб е било „някога” или пък , недай си Боже „винаги”
А от това исках да те предпазя ! Затова и вярвам в Нея ! Сещаш се – „Миг като вечност”…
Повечето се страхуваме точно от думите. А като погледнеш реално на нещата , мишок , разбираш , че точно думите са най-прости и най-лесни . Онова , другото , мъничкото , там , отляво , е най-важното и най-трудното.
И незнайно защо най-изобилното…
И незнайно защо най-скритото…
И незнайно защо най-разрушимото…
И незнайно защо най-силното…
От какво зависи?
Кой перверзен демон или разгневен Бог нарежда нещата и крие парченцата от пъзела? А ние , децата на по 20 , 30 , 40 години упорито продължаваме да дебнем за нови играчки…вътре в душите си. И , когато не ги открием – измисляме нови. Коя от коя по-ужасни , но леснодостъпни. И им вярваме … Да … Вярваме им. На играчките . А тази , истинската , невидимата , недокосната , нечутата , но за миг почувствана…нея я няма.
Има я!
Поради най-простата причина.
Поради най-значимия факт.
Поради най-голямата нужда.
Поради най-нелепото оправдание.
Поради най-удивителната емоция.
Аз съм тук.
Жива съм.
Дишам.
И вярвам.
И те чакам…Да ….Аз.
Точно аз!
Да , чакам те !
И ще те дочакам.
Щом аз съм тук и ти трябва да си някъде.
Не са ми нужни доказателства , хипотези , пресмятания наум или лъжливи видения . Просто не ми трябват.
Ти си там – усещам че си там…
И ми е хубаво! Днес ! Точно тази нощ ! Въпреки извратената самота , пак ми е хубаво ! Без причина . Просто така. Дали , защото цял ден мислих за теб? Дали , защото цял ден се усмихвам – без причина – просто така . Влюбено ми е ! И ми е хубаво ! И радостно ! И истинско !
Затварям очи и те рисувам . Прекрасен . Почти реален . Далече и толкова близък .
„Обичам те”….
Не , не си помисляй , че ще го кажа. Аз съм обърната изцяло . Отвътре – навън . Без подплата . И така действам . Отвътре – вътре – вътре – вътре…..”А онова навън ?”-ще попиташ
То няма значение.
Няма смисъл.
Няма истина.
Няма.
Няма съм и външното го няма…Просто , защото съм няма….няма за теб.
А вътре всичко крещи . Крещи до полуда . До самозабрава . До откровение . До болка .
Сълзите ли?
Да , те са истински…понякога…винаги…
Моите сълзи . Защото ти не плачеш. . Ти си силен . А как ти се иска и ти да изплачеш себе си ! До себеотричане !
Думи , думи , думи……………