Обява във вестник:
“Търся работа.
Може всякаква..”
Събуждам се.
Измивам си зъбите.
Зашивам си чорапите.
Обличам се.
Заставам пред огледалото
и си казвам:
Хубав ден!
Надолу по улицата -
усмихнат -
се сещам, че имам
30 стотинки,
а кафето от машина е 40,
но по-добре да си купя
половин хляб.
Мечтая за рибна консерва,
но още е скъпа за мен...
И обувките ми са за смяна.
Тези са от баща ми -
доста са стари -
през зимата пропущат лед.
И добре, че намерих това яке...
Когато започна работа
нещата ще се оправят.
Обещали са ми.
Трябвало да почакам.
Иначе ще постоя и днес
скрит зад оградата
на училището на дъщеря ми.
Жена ми не дава,
но аз я виждам скришом,
съвсем тайно.
... Когато ме прераждаш, Господи,
гледай да съм цвете
в косите на дъщеря ми.
Очертава се прекрасен ден.