автор: ina_ivanova

Смутих ли съня ти,
с ръцете си, Страннико?
Оставих ли привкус, на миг споделен?
Лениво затварям (без злоба), вратата.
И не че бе лесно...
Не стигна... до мен.

Последната гара,
по навик е тъжна.
Перона преглъща огризки и кал.
В купето на спомена, нощем се връщаш
по-беден след всичко,
което си... взел.

Самотно е утрото.
Свит под товара,
на много отречени вече... мечти,
поемаш по пътя, с решителна стъпка.
Изпращам те с поглед.
Познато... горчи.

***
Към тебе вървях,
със ръце във джобовете.
Не носех илюзии, вини и лъжи...
Сгрешил си посоката...
тъжни мой, Страннико!
Багаж от несбъдване...
страшно тежи!