Разбивай стъклени сърца с гласа си -
пей ти свойта ария, Лучия
и карай псетата и глухите за теб да вият.
Загърби сценичната украса
и лети над вулканични ями,
бий се с мъката в съня ми!
Не ти е нужно да си с мене,
само пронижи ме с песента ти
и напомни, че хората все още сме крилати.
Забрави, че си измъчвана, пленена
и пей за чужда свобода и ласки,
и нивга не заглъхвай, не изгасвай!
Че някъде през хиляди морета от забрава,
някой ще те слуша и в очите
неизказана тъга ще блика.
И таз душа нещастна ще ти обещае,
изплашена от твоето затишие,
за твойта песен стихове да пише.